.....

Втората от четирите мисли се отнася до преходността.

Има много начини един човешки живот да свърши преди да стигне до смъртта от старост. Маслената лампа се състои от контейнер с масло и фитил. Когато такава лампа е напълнена догоре с масло и фитила още не е запален, това съответства на положението на човек, който все още не е роден. Маслена лампа, чието гориво е напълно изгоряло съответства на човек, който е умрял от старост. Между тези два примера има редица други вариации. Всъщност, има много повече условия, които могат да причинят смърт, отколкото условия, които поддържат живота.

Животът ни може да се сравни с капка роса върху стръкче трева – той е много крехък и се изпарява с изгрева на слънцето.

Животът е много ценен, не само защото е трудно да се получи, а и защото е много лесно да се загуби. Скъпоценното човешко раждане може да донесе много възможности, но има една, която е сигурна и тя е смъртта. Това, което не е сигурно, е момента на настъпването й. Тя не следва никакви правила.

Децата не живеят задължително по-дълго от родителите си. Учителите не умират задължително преди учениците си. И въпреки че хората знаят това от собствения си опит, те са склонни да мислят, че децата естествено ще живеят по-дълго от родителите си. Но ако се огледате и вземете под внимание собствения си опит, със сигурност ще стигнете до заключението, че тези неща не са предопределени. Въпреки че човек може да има добрия късмет да е все още жив, съвсем не е гарантирано, че това ще продължи. Момента на смъртта може да дойде всеки миг.

Това е проблема на живота. Той е толкова крехък, толкова лесно може да бъде загубен или унищожен.

В момента на смъртта човек е съвсем сам, независимо колко близък е бил със семейството си, колко братя и сестри има, колко скъпи и близки приятели. Те не могат да го придружат или да му помогнат в момента на смъртта. Дори материалните неща, които ни изглеждат толкова важни, независимо колко пари сме спестили, колко големи и красиви са къщата и колата ни, няма да можем да вземем нито едно от тях със себе си, когато умрем. Това се отнася и за най-скъпото и близкото – нашето тяло. Сянката ни е била наш спътник през целия ни живот. Не е трябвало да я носим, нито да се безпокоим дали е с нас или не, тя автоматично е била там. Но дори нашата сянка не може да ни придружи отвъд точката на смъртта.

Единствените неща, които наистина имат значение в момента на смъртта, са тенденциите, които сме натрупали в ума си. И положителните, и отрицателните впечатления ще ни придружават, независимо дали ги желаем или не.

Не можем просто да си вземем положителните впечатления, а да оставим отрицателните. Тези тенденции ще определят нашето състояние на ума. Те определят как преживяваме смъртта си и времето след това.

Ако сме натрупали огромно количество положителни впечатления, тогава ще преживеем съответстващия им резултат. Ще преживеем много щастие и няма да се сблъскаме със страданието, което съпътства вредните тенденции. Но ако отрицателните тенденции доминират в ума, те ще определят преживяването ни свързано с много страдание и болка. Трябва да осъзнаваме това.

За нашата смърт и това, което следва, не може да ни помогне нищо друго, освен начинът, по който сме живели.

..................

Благодарност за превода на този текст. Цялият материал може да прочетете на:

http://anandaproject.net/wp-content/PDFpub/4misli/files/rinpo4e.pdf